Исторически поглед към етеричните масла

Актуализирано: 10.08

Днес ще ви разкажа малко повече за етеричните масла и лечебните билки. За да разберем дадено нещо, обикновено се обръщаме към неговата история и начало. За това в тази статия ще научим откъде произлизат етеричните масла, защо се смятат за целебни и защо хората ги използват още от древността. Спомнете си едно от най-популярните твърдения в историята – за Клеопатра, която е поддържала младостта на кожата си, къпейки се във вана, пълна с мляко.





Има много исторически източници, за това, че медицината в древността се е осланяла изцяло на природата и нейните блага с лековита сила.


Етеричните масла са прекрасен пример за това: когато през 1923 година отварят гробницата на цар Тут, археолозите откриват 50 алабастрови съда с етерични масла, повечето от които са били все още пълни. Като друг пример можем да посочим перфектно съхранени мумии, което е постигнато чрез благоуханните масла от мирта, канела, кедрово дърво, лавандула, здравец, тамян и хвойна. Като обобщение, може да се каже, че всички в древен Египет са търсели безсмъртие чрез маслата. Цели египетски храмове са посветени на производството и смесването на масла, като в тях рецептите са били изписвани по стените с йероглифи.





Древните китайци също вярвали в силата на етеричните масла. Най-стария запазен медицински текст е този за билките на Шън Нун, датиран от 2700г.пр.Хр. Шън Нун бил митичен мъдър владетел на праисторически Китай, за когото се смята, че е изпробвал лично чрез поглъщане лечебните свойства на стотици билки. Дълги години китайската медицина е била най-напредналата в света, основавайки се изцяло на лечебните свойства на натуралните продукти. Докато в Европа все още са „пускали кръв“, в Китай са лекували сериозни заболявания благодарение на природата. Ако разгледаме Европа, няма как да не споменем Древна Гърция.


Гърците се смятат за основоположници на ботаниката, наричана още фитология, която е клон на биологията, който изучава растителния живот. Хипократ е наричан „бащата на Западната медицина“. Той е документирал над 200 различни билки през живота си. Вярвал е, че лекарствата на растителна основа може да спасяват животи, а хирургическата намеса трябва а се използва само в краен случай. Употребата на етерични масла от Гърция стига и до Рим и ароматерапията придобива още по-голяма популярност. След падането на Римската империя Персия подема тази лечебна техника и усъвършенства процеса на дестилация на етеричните масла.


В Европа маслата се появяват по време на кръстоносните походи на рицарите и техните армии. Рицарите придобили знания за дестилацията и носели парфюми със себе си.







Няколко века по-късно през 1918г., френския химик Рене-Морис Гатфосе е измислил термина „ароматерапия“, докато е изследвал антисептичните свойства на етеричните масла. Гатфосе открива невероятните лечебни свойства на лавандулата случайно, вследствие на претърпян инцидент с ръката. След силно изгаряне, той третирал раните с етерично масло от лавандула и за негово учудване ръката му зараствала без инфекции и белези. Химикът и негов колега провели множество изследвания за лечебните свойства на лавандулата и я представили на много от болниците във Франция.


В следващата статия ще ви разкажa повече какво всъщност са етеричните масла и как се добиват.


Източници: д-р Джош Акс, Тай Болинджър, Джордан Рубин: "Етеричните масла: Древното лекарство".

28 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички